След Празника на шатрите имало два месеца преди другия тържествен еврейски празник, а именно Обновяването на храма, и Христос се възползвал от този промеждутък от време, за да посети отново родната Си Галилея и там, сред родната природа и малко събрание от вярващи, да душата Му да отдъхне от преживените тревоги. Престоят Му там бил белязан от редица нови и поразителни притчи и чудеса. В притчите не може да не се забележи отзвукът от преживените изпитания, тъй като в тях се изобличава най-вече прекомерната привързаност към благата на този свят до степен да се забрави Бог и душата, а същевременно ясно се укорява онзи дух на мъртво фарисейство, който заслепявал водачите на еврейския народ до такава степен, че те не били в състояние да разберат от какво най-голямо благо се лишават, отхвърляйки обещания Месия в лицето на Христос.
Поводът за изобличението на прекомерната привързаност към благата на този свят е един случай, когато по време на проповедта на Христос един от слушателите внезапно прекъсва беседата Му и Го моли да му помогне да постигне благоприятна подялба на имуществото със своя несговорчив брат. Подобна неуместна молба ясно показвала до каква степен този човек бил жалък роб на този свят и за да покаже ненадеждността и суетата на благата от този свят, Спасителят, отказвайки, разбира се, да участва в решаването на въпроса за разделянето на наследството, разказал притчата за един богат човек, който, след като получил изключително голяма реколта, не знаел какво да прави с това богатство.