“както ни предадоха”. Това е подчинено изречение, отнасящо се до стих 1, което обяснява от какво са се ръководили “мнозина” в своите разкази.
“както”. По-скоро трябва да се преведе “според както”, “в съответствие с”
“предадоха”. Следователно преданието, и то именно устното, е източникът, от който “мнозина” са черпили материал за своите разкази. От кого е произлязло това “предание”, се посочва в следващите думи.
“бяха от самото начало” – т.е. от самото начало на тези “събития” (стих 1), или от началото на Христовото обществено служение на човешкия род, което съвпада с призоваването на апостолите (Евтимий Зигабен; срв. Йоан 15:27; Деян. 1:21 и сл.).
“очевидци и служители на словото”. Тук се имат предвид апостолите и онези Христови ученици, които са придружавали Христос от самото начало на Неговото публично служение. Тъй като отначало те вече са били очевидци на всичко, което Христос е вършил, то и след това, след Христовото възнесение, те стават проповедници на Евангелието (думите τοῦ λόγου в смисъл на “поучаване”, “проповядване”, срв. Деян. 14:25). При синоптиците не се среща терминът “слово” в смисъл на обозначаване на второто Лице на Светата Троица, както е в Йоан 1:1. Блаженият Теофилакт заключава от този стих, че евангелист Лука не е бил един от учениците на Христос, а е станал християнин в по-късен момент. Но той със сигурност е могъл да събере съвсем точни сведения за живота на Христос от апостол Павел и други апостоли и родственици на Христос (срв. Евсевий Кесарийски, Църковна история, V, 8).