След като Христос научил учениците Си как да се молят, Той ги уверява, че молитвата им ще бъде чута. Разказва притчата за приятеля, който с настойчивите си молби кара приятеля си да стане от леглото през нощта, за да даде на молителя три хляба, с които да нагости неочаквано дошлия при него за угощение другар.
“да речем”. В гръцкия текст тук става дума не за условна, а за въпросителна форма на изречението и едва от 7 стих продължава условното изречение, на което 8 стих представлява главно изречение или заключение (срв. Мат. 7:9). По-правилният ход на мисълта би могъл да бъде представен така: “Кой от вас има приятел (τίς ἐξ ὑμῶν ἕξει φίλον) и приятелят му да дойде при него в полунощ и да му каже: и няма ли да получи отговор от него: “Не ме безпокой…? А аз ви казвам…”.