Според думите на Господ “само едно нещо е потребно”, т.е. нужна е такава преданост към Евангелието, каквато Мария, която забравила за всички домашни дела, проявила, когато имала възможност да слуша свободно Христовото учение. Някои от древните тълкуватели (напр. блаж. Теофилакт) разбират под “едно” (ἑνός) едно каквото и да е ядене, за разлика от многото ястия, които Марта приготвила, но това разбиране е твърде повърхностно. В повечето от древните кодекси обаче началото на този стих се чете така: “от малко ли има нужда или от едно” (ὀλίγων δὲ χρεία ἐστιν, ἢ ἑνός). В този прочит наистина можем да видим указание за нуждата от “малко” (ὀλίγων) за насищане, а не от “много” (πολλὰ – стих 41).
“И Мария избра добрата част”. По-добре е да се чете: “защото Мария…”. Господ основава указанието си, че “само едно е необходимо”, на факта, че Мария наистина е избрала това, което е трябвало да избере: нейната част е добра (ἀγαθή), което обаче не означава, че ревността на Марта заслужава осъждане, а само показва, че делото на Мария е преимуществено добро дело и че след това ще ѝ бъде дадено и на нея да чуе Христос. Или – и така може да се тълкува – че онова, което Мария ще придобие чрез това слушване, ще остане в нея като нейно вечно притежание, което няма да ѝ бъде отнето при никакви обстоятелства.