„направи калчица“. Същият символичен характер се проявява и в действието, което Христос използва при изцелението на слепия човек. Вместо с една дума да изцели слепия, както е извършвал Своите чудеса в другите случаи (срв. Йоан 2:7; Йоан 4:50; Йоан 5:8; Йоан 6:10), сега Христос прави калчица от плюнка, помазва очите на слепия с тая калчица и го изпраща да се умие в Силоамската къпалня. Сам евангелистът очевидно придава голямо значение на тези подробности.
Какво е означавало първото действие? Широко отворените очи на слепия създавали впечатлението, че вижда. Но Христос му замазва очите с кал – да не изглежда човекът зрящ, щом в действителност не вижда! По същия начин човекът, който по природа няма познание на истината и даже е неспособен да я познае, но въпреки това си въобразява, че има такова познание, на такъв човек ще му бъде отнет този фалшив признак на зрение с ръката на Христос, за да получи след това истинско познание.