Христос не признава, че това правило има всеобщ характер. Не е имало извършено никакво особено престъпление нито от родителите на изцеления слепец, нито от него самия (което е и невъзможно). Болестта е била изпратена на слепеца, за да се проявят върху него делата Божии. Това разбира се, не значи, че човекът е ослепял, за да се прояви впоследствие върху него силата Божия (Климент Римски, Беседа XIX, 2) или славата на Сина Божи (така тълкува това място свети Йоан Златоуст) или за да се извърши върху него някое от Божиите дела. Христос иска само да каже, че Божията грижа за хората, която в по-голямата си част остава скрита за човешките очи, се е разкрила върху слепия. Да, дълго време делата на Божия промисъл не са били ясно видими за хората, но сега те се разкриват в делото на Божия Син – Месията. Изцелението на слепия, което Христос възнамерявал да извърши, Той разглеждал като едно от проявленията на Божия промисъл за хората.