„кой е съгрешил“. Този път с Господа са били и Неговите ученици, чието присъствие не се споменава при разговора на Христос с юдеите (Йоан, глава 8). Учениците се обръщат към Господа с теоретичен въпрос: как да си обяснят обстоятелството, че слепороденият толкова страда? Кой е виновен за неговото мъчително положение? В Стария Завет учениците очевидно не са могли да намерят обяснение. Наистина, макар че законът на Моисей казва, че Бог наказва децата за греховете на родителите до трето и четвърто поколение (Изх. 20:5), но от друга страна, пророците са предвъзвестявали, че с настъпването на Царството на Месия това ще бъде отменено и всеки ще бъде наказван само за своята лична вина (Иер. 31:29 и сл.; Иез. 18:2 и сл.). За апостолите това Царство изглеждало като вече настъпило от момента, когато ангелите са възвестили мир на целия свят след раждането на Христос. Този сляп човек обаче очевидно им се е струвал роден след раждането на Христос. Как би могъл Бог да го накаже за греховете на родителите му, след като на земята се е установил мир? Но другото обяснение – личната вина на родения сляп човек – тук не подхождало, защото този сляп човек със сигурност не е имал време да извърши нещо престъпно, преди да се роди.
„за да се роди сляп“ (ἵνα). Междувременно, според общоприетия еврейски възглед, болестта все пак е трябвало да има за своя причина нечия вина: да се мисли така давал повод и Сам Христос (срв. Йоан. 5:14).