„Моя ден“. Що се касае до Авраам, когото евреите считали за свой, той също не стои на тяхна страна, а на страната на Христос. Защото Авраам с въздихания очаквал да види идването на Месия („Моя ден“), и той го видя.
За да разберем тези думи на Господа, е уместно да припомним, че според представите на тогавашните евреи, Авраам е бил учредител на празника Шатри, а този разговор на Христос се е състоял във времето около празника Шатри.
Според книгата на Юбилеите, в седмия месец на годината, четири месеца след раждането на Исаак, Авраам устроил по случай новото ангелско посещение и повторението на обещанието за великата съдба на Исаак, жертвеник и около него – за себе си и своите слуги – шатри, в които останал седем дни, принасайки жертви и извършвайки ежедневно седмократно обхождане на жертвеника с палмови клони и плодове в ръце (Книга на юбилеите, гл. 16). Очевидно Христос предполага разлика между онази радост, която е почувствал Авраам, когато е получил надеждата за изпълнението на даденото му обещание, и тази, която е почувствал, когато вижда надеждата си изпълнена. Става дума за обещанието за потомство, дадено на Авраам. Но тъй като с раждането на Исаак били тясно свързани обещанията за бъдещото благословение на цялото човечество чрез Месия, то Христос е имал пълно основание да каже, че Авраам, радвайки се на раждането на своя син, без да го осъзнава, се радвал и на раждането на Месия: в Исаак той вече е видял бъдещия Месия-Христос.