Като чули, че Христос обещава да им дарува някаква свобода, повярвалите в Христос юдеи се обидили от тези думи. „Значи – казват те – Христос не ни смята за свободни. А нали никога не сме били нечии роби!“ Каква „свобода” са имали предвид, казвайки това? Разбира се, не политическа. Те не са могли да не знаят, че такава свобода отдавна нямат, че действителен господар на юдеите е бил представителят на римския император – прокураторът. Свободата, която са смятали, че имат, е духовна свобода, свобода от чуждо езическо влияние: езичниците са можели да ги поробят, но не са можели да завладеят духа им.