Христос не обръща внимание на това неразбиране. Започнал отново да говори (срв. стих 21) за Своето заминаване от народа, но този път представя заминаването Свое не като доброволно, а като дело на насилие от страна на юдеите, към чиито представители сега се обръща.
„Кога издигнете Сина Човечески“. Ходът на мислите налага да видим тук указание за възнесението на Христос от земния свят към небесния, както и в стих 14 на трета глава. Господ иска да каже, че враговете Му, домогващи се до Неговото смъртно наказание, по този начин само ще Го „възнесат” към Отец. Той няма да остане в гроба или да отиде в ада като самоубиец, а ще отиде на небето, откъдето и е дошъл.
„Тогава ще узнаете…“ Времето на това признаване на Господа от юдеите не може точно да се определи. Също толкова трудно е да се каже и докъде ще доведе юдеите това признание – към разкаяние и вяра или до отчаяние.