От стих 12 до стих 59 стих е изложен разговорът на Господа с юдеите, в който Той разкрива значението на Своето дело. Този разговор е разделен на три части.
В първата част Господ възвестява, че Той е светлината на света, и когато фарисеите започват да оспорват Неговото свидетелство за Себе Си, Христос доказва истинността на Своето свидетелство с това, че Той знае откъде идва и къде отива и че Той съди не по плът. След това Христос се позовава на свидетелството на Отец, тъй че се получава съвсем достатъчен, от гледна точка на закона, брой свидетели – двама: Той Самияг и Отец (стихове 12 – 20).
Във втората част Христос обявява Своето заминаване от юдеите, като посочва тяхната неспособност да разберат Неговото учение (21 – 29).
И накрая, в третата част Той се обръща към вярващите в Него с увещанието да пребъдват в истината, която ще ги направи свободни. А на невярващите юдеи Христос показва, че те не са Авраамови, а още по-малко Божии чеда, но са чеда на дявола. След това Христос възвестява, че спазващият словото Му няма да види смърт вовеки и че Той е бил преди Авраам, което твърдение предизвиква изблик на ярост у юдеите, след което Господ напуска храма (стихове 30 – 59).
Продължавайки да стои в храма, Христос отново започнал да им говори, т. е. на Своите слушатели, сред които имало и привърженици, и врагове на Христос (добавката в руския превод „на народа” – е излишна).
„Аз съм светлината на света“. Думата „светлина” като термин, обозначаващ духовно просвещаване, често се употребява при пророците (Ис. 9:2; 49:6). Но Христос, наричайки Себе Си светлина, иска да каже не само, че е носител на Божествената спасителна истина, но и че Той, по силата на Своето най-тясно единение с Отца, е първоизточник на всяка светлина в света, че от Него идва не само истинското Богопознание, но и целият духовен живот на човека, който иначе, без Христос, би ходил в мрак (срв. Йоан 1:5). За да излезе от този мрак, трябва да вярва в Христос, да Го следва.
Няма нищо невероятно и в предположението, че повод да нарече Себе Си светлина на света е един обряд на празника Шатри. И по-конкретно, в нощта на първия срещу втория ден на този празник в храма, във вътрешния преден двор, се запалвали два големи свещника с четири златни чашки с елей, които постоянно се допълвали. Светлината на тия светилници се е разливала през нощта из целия Йерусалим. Прилагайки словото Си към този обичай, Господ е могъл да говори за Себе Си като за светлина, която свети не само в Йерусалим, а в целия свят.