„по външност“. Ако заради това дело Христос е обвинен в нарушаване на закона, то това вече е съдене по външната страна на постъпката, а не по същността ѝ – формално съдене, което взема под внимание само това, че Христос е извършил такова нарушение на закона, каквото другите не са извършвали. Та нали тези „други” също са нарушавали закона и в още по-важни случаи. Защо не съдим и тях?