„някои“. Тук Христос обяснява защо са роптаели против Него учениците Му. Вярата им е била толкова слаба, че сякаш изобщо не съществувала. И Христос отбелязал това още от самото идване при Него на тези ученици. Сред най-близките Негови ученици имало даже ученик, който ще Го предаде. Евангелистът показва, че проявилото се сега неверие сред Христовите ученици не е било за Него нещо неочаквано:от самото начало, когато тези ученици са дошли при Господа, Той е знаел, че те няма да бъдат Негови последователи за дълго. Господ също така е знаел, че Юда Искариотски ще Го предаде на враговете Му.
Може да възникне въпросът: Защо Господ е позволил на онези ученици да Го следват, които в крайна сметка ще отпаднат от Него, и защо е приел Юда за един от най-близките Си ученици? Въпросът е решен по следния начин.
Господ от никого не е отнемал възможността за спасение, никого не е лишавал от Своите наставления. Така Бог „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни” (Мат. 5:45). Христос е приел Юда при Себе Си, разбира се, защото и тук Той е изпълнявал волята на Своя Отец небесен (Йоан 5:19 и сл.), в молитвен разговор с Когото Той е прекарал нощта преди избирането на апостолите (Лука 6:12). Вината на Юда е, че не се възползва от близостта си с Христос, за да се освободи от тесните си материалистични очаквания за царството, което Месия щял да установи. Вратата към спасението била отворена и за него.
Като казва, че Христос е познавал онези, които са Го придружавали и заобикаляли като Негови ученици, Йоан вероятно иска да изтъкне душевните терзания, които Христос е преживявал, за да поддържа близко общение с такива хора.