За да им покаже колко малко са причините да изпадат в съмнение и недоумение, Христос казва: „ами ако видите Сина Човечески…?” Това означава: „А какво ли ще кажете, когато видите с чувствените очи (Йоановото θεωρεῖν също има това значение) възнасянето на Месия там, където Той е бил по-преди”, т. е. на небето? (срв. стих 38 и Йоан 20:17). С тези думи Христос се обръщал, разбира се, към всички Свои последователи, които били около Него, но на първо място е имал предвид Своите апостоли, които щели да присъстват на Неговото възнесение. Защото дори и сред апостолите тогава може би е имало такива, които са били в недоумение заради учението на Христос за необходимостта да се яде Неговата Плът и Кръв.
Но какво изкушение биха могли да намерят апостолите в самия факт на Христовото възнесение? Напротив, не е ли трябвало то да ги убеди, че Христос наистина е бил Син Божи? Апостолите са могли да бъдат изкушени от факта, че Христос се е възнесъл на небето като човек, че е щял да седне на Божия престол със Своята човешка природа. Ако на юдеите е изглеждало богохулно, че Христос говори за Своето равенство с Бога (Йоан 5:18), то за апостолите, които също като юдеите са били проникнати от идеята за несъвместимостта на човешката ограничена и слаба природа с божествената, не може да не изглежда странно, когато „Човекът – Иисус Христос“ (1 Тим. 2:5) – пред очите им се възкачва на небето, за да заеме Своето място „отдясно на Бога“ (Кол. 3:1).