„Сега вече – мислили хората, – най-накрая настана времето на щастливото Царство на Месия! Христос ще обяви Себе си за земен цар и ще ни даде всичко, каквото и да пожелаем”.
Но Христос бил далеч от тези мечти. Той им говори за нетрайността на храната, която търсят: тази храна не може да удължи живота навеки за ония, които я вкусват. Но има друга храна, която пребъдва и чиято хранителност се простира във вечността (тази храна е същата като водата, за която Христос говори на самарянката в Йоан 4:14). Под тази храна Христос разбира Самия Себе Си като изпратен от Отца и подател на небесни блага (срв. стих 35). И тази храна може да бъде дадена само от Христос, защото Той е „запечатан“ от Отца, т. е. Отец е удостоверил Неговата истинност (Йоан 3:33) като подател на тая вечна небесна храна. А запечатването се извършило чрез делата на Христос (Йоан 5:36 и сл.,), и особено чрез чудото на нахранването на петте хиляди души.
„Бог“. Тази дума е поставена в самия край на изречението, за да подчертае особената важност на Този Свидетел за Христос.