Вероятно Мария се е втурнала към Христос обхваната от внезапна радост, за да улови нозете Му. Само така могат да се обяснят думите на Христос, отправени към нея: “Не се докосвай до Мен” (или по-скоро не се хващай за Мен, не Ме задържай; сравни значението на глагола ἅπτεσθαι с Мат. 8:15, 9:20; Лука 22:51).
„не се допирай до Мен”. Причината, поради която Христос забранява на Мария да прегръща нозете Му, е, че Той “още не се е възнесъл при Своя Отец”. С това Той дава на Мария да разбере, че все още не е дошло времето вярващите да възобновят личното си общение с Него и че това общение ще бъде възможно едва когато Той се върне в състоянието, в което е бил преди да дойде в света (срв. Иоан 6:62). А това е било необходимо, за да може да се изпълни Божията воля за спасението на цялото човечество. Мария, сякаш задържейки Христос в кръга на Неговите досегашни ученици, не позволявала границите на Христовото общение с човечеството да се разширят до пределите, които Той имал предвид, когато казал, че ще привлече всички към Себе Си (Иоан 12:32). Едва след възнесението на Христос всеки, който вярва в Него, може да се радва на общение с Него, без да пречи на никого (Иоан 3:15).
Отците на Църквата и православните екзегети не са единодушни в обяснението на тези думи на Христос към Мария Магдалена. Според тълкуването на свети Йоан Златоуст Христос казва на Мария, че сега тя трябва да се отнася към Него с по-голямо благоговение, “тъй като Той е станал много по-съвършен в плът”. По този начин, според Йоан Златоуст, прославянето на Христовото тяло вече е осъществено. Свети Кирил Александрийски обяснява забраната Христос Мария да се докосва до Него с това, че Мария, като все още не получила очистващата благодат на Светия Дух, не е трябвало да докосва пресвятото тяло на Господа. Следователно, и според мисълта на свети Кирил, тялото на Христос е станало свято или прославено още от момента на възкресението. Епископ Михаил Лузин намира тук указание, че Христос е бил “в същото тяло”. Архиепископ Инокентий се изказва още по-категорично в същия дух: “Това, че Мария помислила Господа за градинаря, показва, че славата на възкресението вече е била скрита под покрова на плътта, макар и тържествено преминала през портите на смъртта, но все още не издигната до пълната висота на небесното величие”.
„иди при братята Ми”. Мария не трябва да задържа Христос тук, на земята, а да отиде при Неговите братя – така Христос нарича учениците Си, за да покаже особената Си близост с тях (срв. израза “приятели” в Йоан 15:13 – 15) и да им каже, че сега възлиза (ἀναβαίνω – сегашно време) при Своя Отец и Бог, Който е същевременно техен Отец и Бог. Очевидно тук Христос не говори за възнесението, което щяло да се случи след четиридесет дни. Според евангелист Йоан Христос се е явил на Мария Магдалена в момента, в който току-що е излязъл от гробницата. Той е възкръснал, но прославянето ще последва веднага след това, и навярно Той се е явил на Мария, за да я изпрати при учениците с вестта, че предстояло прославянето на Христос, за което Той многократно им е говорил преди това като за най-важното събитие, което трябва да доведе до тяхното собствено прославяне (срв. Иоан. 16:7, 22). Под “възлизане” архиепископ Инокентий разбира тук “временното издигане до висшия свят”, където Христос щял да се яви с възкръсналото си тяло като победител на ада и смъртта. Като цяло на същото мнение е и Г. К. Властов, който казва, че процесът на прославяне на Христовото тяло все още се е извършвал във времето, когато Той е говорил на Мария. Но когато Господ се явил на учениците Си и им позволил да се докоснат до Него, прославянето вече било завършено (т. 2, с. 248).
Сред защитниците на противоположното мнение трябва да споменем Роман Левицки, който казва, че да се допусне, че тялото на Христос непосредствено след възкресението все още не е било напълно откъснато от условията на земното материално съществуване, означава да се допусне, че смъртта на Христос не е била пълна, действителна смърт и Неговото възкресение не е било премахване на жилото на самата смърт, решителна победа над нея, унищожаване на цялата ѝ плът (“Тело воскресшего Господа” в: Православный обозреватель, 1880, с. 632).
„при моя Бог и вашия Бог”. Сякаш за да покаже, че все още не е навлязъл в състоянието на божествена прослава, Христос тук нарича Отца Свой Бог: такъв израз Той не използва на друго място в останалите Си беседи в Йоан.
Христос говори отделно за Своето отношение към Бога и отделно за отношението на учениците към Бога. С това Той показва, че е Единородният Син Божий, Който е скрил Своята вечна слава в състоянието на въплъщение и идва отново, за да я получи като нещо, което Му е принадлежало от вечност – да я получи именно като Богочовек, за да може и слабата човешка природа да се прослави заедно с Него. Оттук названието на апостолите като “братя” на Христос придобива особен смисъл: с това Христос сякаш иска да каже, че чрез прославянето на Христос апостолите също ще дойдат някога при Отца и ще влязат в Христовата слава (срв. Иоан 3:2; Евр 6:20).