Евангелистът току-що е казал, че е бил подтикнат да свидетелства за необикновеното изтичане на кръв и вода от ребрата на Христос от желанието да затвърди вярата на своите читатели в Иисус Христос. Сега, за да укрепи още повече вярата им, той изтъква, че в това събитие, както и в това, че пищялите на Христос не са били строшени (в гръцкия текст е казано: ἐγένετο ταῦτα, тоест „тези събития станаха“, а не „това стана“) са се изпълнили две предсказания от Стария Завет: първо, първообразното постановление за пасхалното агне (Изх. 12:46) и второ, пророческото славо на Захария (Зах. 12:10).
Както костите на пасхалното агне е било забранено да се чупят, така и костите на Христос остават напълно непокътнати, макар че можело да се очаква те със сигурност да бъдат счупени, както при разбойниците, разпънати заедно с Христос. По този начин – иска да каже евангелистът – се показва, че Христос е истинският пасхален агнец, чрез когото хората се спасяват от вечна смърт, както някога еврейските първородни били спасени от временна смърт чрез кръвта на едно обикновено пасхално агне.
Що се касае до пророчеството на Захария, който говори за това, как избраният Божи народ след време с разкаяние ще гледа към Яхве, Когото е пронизал, то евангелистът, без да влиза в подробни обяснения, отбелязва само, че това пророчеството, неразбираемо за четящия книгата на Захария, е станало разбираемо за онзи, който гледал прободения с копие Христос.