„И който видя, засвидетелствува…“ Според обяснението на отците на Църквата (свети Йоан Златоуст, Кирил Александрийски) евангелистът тук говори за себе си, в смирение, както и на други места, без да назовава пряко името си. Той настоява, че свидетелството му е напълно вярно с оглед на факта, че по негово време на разказите за чудотворни събития от живота на Христос понякога се е гледало с голямо недоверие (вж. Лука 24:11, 22; 2 Пет 1:16).
„И който видя, засвидетелствува…“
Заради неговите разкази за чудесата, станали по време на Христовата смърт, за които говори само той, евангелистът можел да бъде заподозрян в желание да издигне своя авторитет пред другите автори на Евангелия, и той затова предварително заявява, че не е имал друга цел, освен да утвърди у своите читатели вярата в Христос.