Един войниците, вероятно желаейки да отстрани всякаква възможност за погребване на мнимоумрял, ударил Христос с копие в ребрата. Този удар, който пронизал сърцето на Христос, е трябвало да угаси последната искра живот, ако такава още е тлеела в сърцето на Христос. Споменавайки за това събитие, евангелистът искал да докаже действителността на смъртта на Христос в противовес на еретиците, които (главно, Керинт) твърдели, че Христос не е умрял на кръста, защото тялото Му е било само илюзорно.
„изтече кръв и вода“ (ἐξῆλθεν αἷμα καὶ ὕδωρ). Същевременно евангелистът посочва едно изненадващо обстоятелство, което се е случило при пробождането на Христос. От раната, причинена от удара на копието, “потекла кръв и вода” (по-правилно е да се каже “излязла”). Евангелистът споменава това, първо, като необичайно явление, защото кръвта и водата не изтичат от тялото на починалия при пробождане, и второ, той искал да покаже, че чрез смъртта на Христос вярващите са получили кръв, която ги очиства от наследствения грях, и вода, която в старозаветните Писания е символ на благодатта на Светия Дух (вж. Ис. 44:3). Йоан повтаря тази последна мисъл в първото си послание, като казва, че Христос, като истински Месия-Изкупител, е дошъл или се е явил “чрез вода и кръв” (1 Иоан 5:6).
„изтече кръв и вода“