Но Христос му отговаря, че той няма власт да се разпорежда със съдбата Му – от Самия Христос зависи да положи живота си и да го приеме обратно (Иоан 10:17 и сл.; 12:28 и сл.). Ако сега Пилат има право да осъди Христос на смърт, то е, защото така е постановено (“дадено”, т.е. назначено) „свише“ или от Бога (ἄνωθεν, срв. Иоан 3:27). Напразно Пилат се гордее с правото си на прокуратор в настоящия случай; в случая с Христос той е жалък, безхарактерен човек, лишен от съвест, на когото именно поради такива присъщи му качества Бог е позволил да стане палач на Невинния Страдалец.
„по-голям грях има оня“. Независимо от това, в думите на Христос за Пилат няма каквото и да е оправдание. Той също е виновен, макар вината му да е по-малка от вината на този, които предал Христос на Пилат. Осъждайки Христос, Пилат показва ниския си характер, покварената си природа и макар че извършвайки кървавото си дело, той изпълнява, без да го осъзнава, тайнственото предначертание на Божията воля, все пак лично той, като съдия – пазител на справедливостта, е предал призванието си и подлежи на осъждане заради това.
„по-голям грях има оня“.
„оня, който Ме предаде на тебе“. Що се отнася до юдейския народ, предал Христос на Пилат, и особено до първосвещеника и свещениците (срв. Иоан. 18:35: “Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене”), тези хора Христос смята за по-виновни от Пилат, защото те са познавали Писанията, които са съдържали пророчества за Христос (Иоан. 5:39), а от друга страна са знаели достатъчно за Христовото дело (Иоан. 15:24), което не може да се каже за прокуратора, който бил далеч от въпросите, възбуждащи враждебни чувства към Христос в сърцата на юдеите.
„оня, който Ме предаде на тебе“.