„и тъй, цар ли си Ти?” Пилат осъзнал, че Христос няма никакво намерение да се държи като претендент за юдейския престол. Но в същото време слушал, че Христос не се отказва от мисълта, че е Цар. Затова и Го пита: „и тъй, цар ли си Ти?” (по-добре да се преведе: „все пак ти си цар”). Може би с този въпрос Пилат е искал да накара Христос да осъзнае, че е по-добре да не настоява на претенциите си за някакво неизвестно царство, което не принадлежи на този свят.
„и тъй, цар ли си Ти?”
„ти казваш“. Христос отговаря утвърдително: „Ти казваш“ (срв. отговора на Христос на Юда по време на Тайната вечеря: „Ти каза“ в Мат. 26:25. Изразът „ти каза“ като потвърждение е използван освен в горния стих от 26 глава на Матей, също и в 64 стих от същата глава.).
„ти казваш“.
„че“. При това Христос обосновава Своя утвърдителен отговор с израз на Своето самосъзнание: „защото” (така е по-правилно да се преведе стоящата тук частица ὅτι, преведена в руския текст със съюза „че”).
„че“.
„съм цар”. Но за да изясни по-добре на Пилат характера на Своето царство, Христос сега дава положително описание на Царството (преди това, в стих 36, е дадено само отрицателно определение на Христовото царство). Христос се е родил, т. е. „излязъл е от Отца“ (срв. Иоан 16:28) и е дошъл в света, т. е. се е появил в света не за да придобие власт над хората с обикновени земни средства, а за да свидетелства за истината и чрез проповядване на истината да придобива поданици за нея. Истината, която Христос има предвид тук, е божествената, духовната, спасителната истина (срв. Иоан 1:17, 3:11, 32), истинското познание и откровение на Бога, което е дадено от Бога на хората в Самия Христос (срв. Иоан 14:6). Такива поданици могат да се намерят не само между юдеите, но и между всички народи: всеки, който не е изгубил стремежа към истината, следователно дори езичникът Пилат, може да разбере Христос, проповедника на истината. По този начин Христос подава ръка на Пилат, за да го насочи към истинския път, като го приканва да се запознае с Неговото учение.
„съм цар”.