„Явих Твоето име“. Говорейки за изпълнението на възложената Му задача, а именно за резултатите, които е постигнал чрез Своето учение и дела в тесния кръг на Своите избраници, поверени Му от Отца (срв. Иоан 14:9 и сл.), Христос посочва, че Той е открил на тези хора името на Отца, т. е. дал им е да познаят, че Бог е наистина Отец, че Той обича всички хора и затова от вечност е предопределил да ги изкупи от греха, проклятието и смъртта.
„Явих Твоето име“.
„те бяха Твои“. Апостолите са били Божии още преди да се обърнат към Христос. Такъв например е бил Натанаил, истински израилтянин (Иоан 1:48).
„спазиха Твоето слово“. По този начин Христос признава Евангелието, което е възвестил, не като свое, а като слово на Отца. Като такова то е било прието и от апостолите, които го пазят в душите си и досега. Господ, казвайки, че апостолите са съхранили словото на Отца, предадено им чрез Него, вероятно има предвид тук онези думи, които са били изречени от тяхно име от апостол Петър (Иоан 6:68) и от всички тях (Иоан 16:29).
„спазиха Твоето слово“.