Господ Иисус Христос трябва да бъде прославен, тъй като е изпълнил възложената Му задача (вж. стих 3) – предал е на хората спасителното познание за Отца и Самия Себе Си. С това Той е прославил Отца, но само на земята, в състоянието на Своето себепонижение (κενώσις). Сега нека Отец от Своя страна прослави Христос в Себе Си, което означава да Го възнесе на небето и да Му даде онова величие, в което Той пребъдва от вечност („преди свят да бъде“) (срв. Иоан 1:1 и сл.; 8:58). Христос и на земята е притежавал божествена слава, но тази слава е била скрита и само от време на време е проблясвала (например, по време на Преображението на Тавор). Скоро тя ще осени с цялото си величие Богочовека Христос.