Тук се появява нов мотив за молитвата за апостолите. Те са сами в този враждебен за тях свят – Христос си отива от тях.
„Отче Светий“. Божията святост се състои в това, че Бог е безкрайно възвисен над света, откъснат е от него, като от съвкупност на всякакво несъвършенство и греховност, и в същото време може винаги да слезе в света за спасение или даже за съд.
„Отче Светий“.
„опази ги“. Като напълно непричастен към греха и същевременно наказващ грешниците и спасяващ праведниците, Отец може да опази апостолите от влиянието на световните пороци и от гоненията на света.
„опази ги“.
„в Твоето име“ (ἐν τῷ ὀνόματί σου). Божието име е като че централен пункт, където апостолите намират прибежище от влиянията на света. Тук, намирайки подслон, те се опознават като духовни братя, като хора, различни от онези, които живеят в света. В името Божие или, иначе казано, в Самия Бог апостолите ще намерят опора, за да запазят такова единство помежду си, каквото съществува между Отца и Сина. А това единство им е крайно нужно, за да бъде успешна цялата им дейност. Само с единни усилия те ще успеят да удържат победа над света.
„в Твоето име“