Господ не казал на апостолите за страданията, които ги очаквали, в началото на тяхното следване на Христос. Причината за това е, че Той Самият е бил постоянно с тях. В случай на неприятности, които можели да сполетят апостолите, Христос винаги можел да ги утеши. Но сега Той се отделя от апостолите и те трябвало да знаят всичко, което ги очаква.
Оттук има основание да се заключи, че евангелист Матей помества в словото на Христос към апостолите, когато ги изпраща на проповед (Мат 10:16 – 31), предсказания за очакващите ги страдания, не защото Господ тогава е открил на учениците очакващата ги участ, а защото е искал в един раздел да обедини всички наставления на Христос към учениците като проповедници на Евангелието.