„него ден“. (срв. Иоан. 14:20), т.е. по време на беседите с възкръсналия Господ.
„няма да Ме попитате за нищо“. Знаем, че и след възкресението учениците са питали Господа за неща, които особено са ги вълнували (например за това как ще бъде устроено Израилското царство; Деян. 1:6). Следователно изразът οὐκ ἐρωτήσετε се разбира по-скоро в смисъл на „няма да задавате непрекъснато въпроси за всяка Моя дума, която не разбирате, и даже непрекъснато да повтаряте едни и същи въпроси, както при тази наша беседа“ (стих 18). Състоянието на апостолите, което тогава било като на неопитни деца, разпитващи за всичко по-възрастните, ще се промени, след като видят възкръсналия Христос – те ще съзреят и ще станат възрастни.
„Каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде“. Тук има още едно указание за новото положение на апостолите спрямо Бога след възкресението на Христос. Преди това тежестта на мисълта за участта на Божия Син ги изпълвала със страх пред Господнята десница, която наказва толкова страшно невинния Христос заради греховете на човечеството. А след възкресението те ще започнат да гледат на тази десница като съдържаща в себе си всички милости за изкупените с Христовите страдания.