За тази виновност на света, отхвърлил Христос, ще свидетелства Духът Утешител и самите апостоли, които могат да припомнят на света много факти от дейността на Христос, тъй като са били с Него от самото начало на служението Му („отначало сте с Мене“).
„изхожда от Отца“. Тук се съдържа учението за вечното изхождане на Светия Дух от Отца. Това проличава от следното: 1) за изхождането от Отца се говори като за нещо настояще и постоянно (ἐκπορεύεσθαι е в сегашно време), а за временното изпращане на Светия Дух в света Христос говори като за нещо бъдещо („Аз ще ви пратя“, срв. Иоан 14:16, 26). 2) Ако разбираме израза „изхожда”, в смисъл на бъдеще: „ще излезе”, то този израз би бил напълно излишно повторение на първите думи от стих 26 – „кога дойде” и „ще пратя”.
Западните тълкуватели (Лутард, Хенгстенберг, Холцман и др.) все пак настояват, че тук става дума само за „временно“ изпращане на Духа от Отца, тъй като, казва например Холцман, точката, върху която се устремява или слиза Духът, е земята. Но по-скоро може да се каже, че тук за изхождането на Духа се говори самостоятелно: думата „изхожда” е добавена, за да обозначи отличителното свойство на Духа във вечността. В противен случай Христос, за да избегне всякакво недоразумение, би могъл да каже, ако имаше предвид само временно изхождане на Духа от небето: „Ние, тоест Аз и Отец, ще изпратим Духа. Защото по подобен начин Той обобщава Своето идване и идването на Отца в израза „Ние ще дойдем при Него…“ (Иоан 14:23).