„Аз съм пътят“. Христос не отговаря директно на въпроса на Тома. Той само използва този въпрос като повод да напомни на апостолите учението за Своето назначение (а по въпроса, който Му е задал Тома, Той е говорил много по-горе). Самият Христос е пътят към истината и живота, или иначе казано, към Отца-Бога. Някои тълкуватели считат изразите „истина” и „живот” за епитети, които Христос прилага към Самия Себе Си: „Христос е самата истина – извън Него всичко е фалшиво. Той е самият живот – извън Него няма живот”. Но такова тълкувание противоречи на по-нататъшните думи на Христос: „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене”. Защо Христос все още ще говори на апостолите за отиването при Отца, като за нещо необходимо за тях, ако в Христос те са имали всичко и без Отца? Не, Христос говори за Отец като за истинската цел на всички човешки стремежи. Хората се стремят към вечната слава, в която пребъдва Отец, а Христос е пътят, водещ към тази висока цел.