Продължавайки да успокоява апостолите, като деца, скърбящи от раздялата с любимия баща, Христос им открива, че скоро ще ги види отново. Сега Той отива да приготви за тях място в дома на Своя Отец.
„В дома на Отца“. Небесното Царство, което тук Христос нарича дом на Своя Отец, е представено във вида на обширен царски дворец, в който живее монарх със своите многобройни синове, при това всеки от синовете има свое отделно помещение.
„Ако да нямаше, щях да ви кажа“. Според руското синодално издание, чрез поставеното на двоеточие в края на тази фраза, следващите думи не запазват самостоятелно значение, а представляват само завършек на предходната фраза. При такова четене обаче, доста неясен изглежда изразът в следващия стих 3: „И кога ида”. Защото, според синодалния прочит, Господ не е казал на учениците, че ще отиде, а „щял да им каже“, ако все още нямало обители за учениците Му.
И обратното, ако поставим точка след думите „щях да ви кажа” точка (както е направено в славянския текст), то смисълът на първите думи на стих 3 е напълно ясен и връзката му със стих 2 е съвсем естествена. При такъв прочит се получава следната мисъл: „Ако не беше така т. е., ако в действителност не съществуваха никакви обители на небето, то Аз, Комуто е добре известно всичко небесно (Йоан 3:11-13), щях да ви го кажа и нямаше да ви заблуждавам с неосъществими мечти. Но тези обители несъмнено съществуват и Аз дори отивам на небето, за да ви избера най-добрите”.