„и по-големи от тях ще върши“. Връщайки се сега към Своята задача – да утеши и ободри апостолите, които остават в чуждия и враждебен към тях свят – Господ им казва като първо утешение (стихове 12 – 14), че те ще продължат Неговото дело и при това ще съпровождат своята проповед с чудеса даже по-големи от онези, които Христос е вършил. Това, разбира се, не означава, че апостолите ще имат по-голяма чудодейна сила от тази на Христос, а се посочва резултатът от знаменията, които ще извършват. Поради особените нови условия на времето – условия, които не са съществували в дните на Христос, тяхната проповед и чудеса ще имат изключителен успех. Дори тези чудеса да не са в сферата на видимото, а в най-съкровените дълбини на човешкия дух, те при всички случаи ще бъдат съпроводени от изключително големи последствия.
„който вярва в Мене“. За да се извършат такива чудеса, са необходими две условия: 1) апостолите трябва твърдо да вярват в Христос, и 2) Христос трябва да отиде при Своя Отец, за да изпрати от Отца изобилие от чудотворни сили („защото отивам при Отца Си“).