Божествените изисквания към апостолите не привличат толкова вниманието им, колкото ги потиска мисълта, че Христос ги напуска. Изразител на чувствата на учениците и в този случай е апостол Петър.
Евангелист Йоан описва краткия разговор на Спасителя с Петър по начин, подобен на разказа на евангелист Лука (срв. Лука 22:31 – 34). Евангелистите Матей (Мат. 26:31 – 35) и Марк (Марк 14:27 – 31) се различават тук от Йоан по представянето на времето, мястото и повода на разговора.
„къде отиваш“. Може би Петър е смятал, че Господ отива някъде извън Юдея, за да основе Своята Църква в друга страна, където учениците не могат да Го последват по някаква причина (св. Кирил Александрийски). Той не е мислил или не е искал да мисли за това, че Господ ще умре.
„отговори“. В отговора Си Христос повтаря почти буквално това, което е казал по-горе на всички апостоли (стих 33), и с това дава да се разбере, че няма да им обяснява нищо повече за това какво има предвид. С прибавката “после ще Ме последвате” Господ успокоява Петър и останалите ученици, давайки им да разберат, че те ще следват същия път на аскетизъм и мъченичество, който Той следва, и така отново ще се съединят с Него.