Всеки път, когато Синът проявявал Своята преданост към Отец в някакъв важен случай от живота Си, Отец Му отговарял в присъствието на някои свидетели. Така е било при кръщението Му, при преображението Му, така е било и в този случай.
В този тържествен последен ден от Своето пророческо служение Христос се посвещава на първосвещеническото служение, което Му предстои – окончателно тръгва по пътя, водещ към към смъртта. Сега Отец тържествено обявява благоволението Си към това решение на Сина.
„Ангел Му говори“. Отец провъзгласил прославата на Своя Син, т.е. предстоящото настъпване на нова ера в дейността на Христос – Неговата дейност като Цар. Няма съмнение, че думите на Отца са били произнесени като звуци, както личи от факта, че някои от присъстващите са ги различили, но са помислили, че това са думи на Ангел.