„И това е свидетелството на Йоан“. В стихове 6, 8 и 15 евангелистът вече е казал, че Йоан свидетелства за Христос. Сега той разказва как той е свидетелствал за Христос пред юдеите (Йоан 1:19 – 28), народа и учениците (Йоан 1:29 – 34) и, накрая, само пред двамата негови ученици (Йоан 1:35 – 36).
„Юдеите“. Този израз тук обозначава юдейския народ или собствено представителството на юдейския народ – великия юдейски Синедрион в Йерусалим. В действителност само председателят на Синедриона – първосвещеникът, е могъл да изпрати при Йоан свещеници и левити като официална депутация, която е трябвало да разпита Йоан. Левитите са били присъединени към свещениците като охрана: те са изпълнявали полицейски длъжности към Синедриона (срв. Йоан 7:32,45 и сл.; Йоан 18:3,12 и др. места). Тъй като пътят от Йерусалим за Йерихон и съответно до Йордан, където е кръщавал Йоан, не е бил безопасен (Лука 10:30), то не е било излишно свещениците да вземат със себе си стража. Но освен това, стража е била взета с цел да се придаде на пратеничеството строго официален характер.
„Кой си ти?“ Този въпрос предполага, че за Йоан по онова време са се носили слухове, в които се е преувеличавало неговото значение. Както се вижда от Евангелието на Лука, за Йоан между народа е започнал да се налага възгледът, че той е обещаният Месия (Лука 3:15).