Против такова издигане на Христос пред Моисей юдеите са могли да възразят: „но нали Моисей беше удостоен да види Бога” (срв. Чис. 12:8). На това предполагаемо възражение евангелистът отбелязва, че никой от човеците не е видял Бога в действителност, даже и Моисей: хората понякога са се удостоявали да видят славата Божия под някакви покривала, но никой не е съзерцавал тази слава в неприкосновен вид (срв. Изх. 33:20), а евангелистът признава, че това е възможно за вярващите само в бъдещия живот (1 Йоан. 3:2; срв. 1 Кор. 13:12). Единствено Единородният Син, вечно – както преди въплъщението, така и след въплъщението – пребиваващ в лоното на Отца, – е виждал и вижда Бога в Неговото величие и затова в известното определено време Го е явил пред света. Тоест, от една страна, явява на човеците Бога като техен любящ Отец и разкрива Своето отношение към Бога, – а от друга страна, Той изпълнява със Своята дейност Божиите намерения относно спасението на хората, и чрез това, разбира се, ги прави още по-ясни.
Трябва да отбележим, че в много най-древни кодекси на Новия Завет вместо израза „Единороден Син” стои изразът „Единороден Бог”. Но разликата в четенията не променя същността на въпроса: както от единия, така и от другия прочит ясно проличава, че евангелистът е желаел да изрази мисълта за Божеството на Христос. А що се касае до нашия прочит, който е взет от александрийския кодекс, то той повече отговаря на контекста на речта и думата „Син” най-добре се съгласува с израза „Единороден”.
Откъде Йоан Богослов е заимствал своето учение за Логоса?
На Запад най-често се приема, че произходът на учението на Йоан за Логоса се дължи на влиянието на юдео-александрийската философия, в която също е съществувала представата за Логоса като посредник между света и Бога. Най-новите учени считат, че главен изразител на тази идея е александрийският юдеин Филон (умрял през 41 г. след Р. Хр.). Но ние не можем да се съгласим с това предположение, защото Логосът на Филон съвсем не е онова, което е Логосът на Йоан. Според Филон, Логосът е не нещо друго, а световна душа, действащият в материята световен разум, а при Йоан Логосът е личност, живата историческа личност на Христос. Филон нарича Логоса втори Бог, съвкупност на божествени сили и разум Божи. Може дори да се каже, че при Филон Сам Бог в идеалното Негово отношение към света е Логос, докато при Йоан Логосът никъде не се отъждествява с Бог Отец, а стои във вечно лично отношение с Бог Отец. После, според Филон, Логосът не е творец на света от нищото, а само мироздател, слуга Божи, а според Йоан – това е Творецът на света, истинският Бог. Според Филон, Логосът не е вечен – той е сътворено същество, а според Йоан – е вечен. Според Филон целта, която има Логосът– помирението на света с Бога – не може да бъде постигната, тъй като светът по силата на своята неизбежна връзка с материята, която е зло, не може да се приближи към Бога. Ето защо Филон не може дори да си помисли Логосът да приеме плът на човек, докато идеята на Боговъплъщението е самата същност на учението на Йоан за Логоса. По този начин, може да се говори само за външно сходство между учението за Логоса на Йоан и Филон – а вътрешният смисъл на привидно общите за Йоан и Филон тезиси е съвършено различен при единия и при другия. Даже и формата на учението при двамата е различна: при Филон тя е научно-диалектична, а при Йоан е нагледна и проста.
Други екзегети предполагат, че Йоан се опира в своето учение за Логоса на древноюдейското учение за „Мемра“ – висше същество, в което Бог се открива и чрез което Той влиза в общение с народа юдейски и другите хора. Това същество е личностно, почти същото като Ангела на Всевишния, но във всеки случай не е Бог и даже не е Месия… От това става ясно, че между Логоса на Йоан и Мемра няма даже и външно сходство, затова някои екзегети директно се обръщат към Стария Завет, за да намерят източника на Йоановото учение за Логоса. Тук те намират вече пряк, по тяхно мнение, прецедент на учението на Йоан в местата, където се изобразява личността и дейността на Ангела Господен. Този Ангел действително постъпва и говори като Самия Бог (Бит. 16:7,13; 22:11-15) и дори е наречен Господ (Мал. 3:1). Но независимо от това, Ангелът Господен никъде не е назован творец на света и Той все още е само посредник между Бога и избрания народ.
Накрая, някои от екзегетите долавят зависимост между Йоановото учение за Логоса и учението на някои старозаветни книги за творческото слово Господне (Пс. 32:6) и за Премъдростта Божия (Притч. 3:19), но против такова предположение говори обстоятелството, че на местата, посочвани от защитниците на това мнение, твърде малко е подчертана ипостасната особеност на Божественото слово. Това трябва да се каже дори и за главната опора на такова мнение – един откъс от книгата Премъдрост Сололомова (Прем. 18:15-16).
Предвид незадоволителността на всяко предположение, че Йоан е заимствал учението си за Логоса от някакъв юдейски или още повече езически източник съвсем справедливо е да се заключи, че той е усвоил това учение от непосредственото откровение, с което се е удостоил в своите чести разговори с Христос. Той и сам свидетелства, че е получил истината от пълнотата на въплътилия се Логос. „Само Самият въплътил се Логос със Своя живот, дела и учение е могъл да предаде на апостолите ключа към вникването в тайните на старозаветното учение за Логоса (логология). Единствено идеята за Логоса, разкрита от Христос, им е дала възможност за правилното разбиране на старозаветните следи на идеята за Логоса” (проф. М. Муретов в „Православном Обзорение 1882 г. Т. 2. с. 721). А самото наименование „Логос” също е могло да бъде получено от Йоан в непосредствено откровение, явено му на остров Патмос (Откр. 19:11-13).