„ще дойдат римляни“. От разговорите, водени на това заседание на Синедриона, става ясно, че главна роля в него са играели първосвещениците или началниците на свещеническите смени. Всъщност, само висшата свещеническа аристокрация, която ни най-малко не се съобразявала с националното достойнство на юдейския народ, е разсъждавала така, както разсъждават тук членовете на Синедриона. Делото на Христос се обсъждало само от политическа гледна точка, а ако фарисеите бяха задали тона на обсъждането, то те биха го оценявали от религиозна страна. Свещениците се страхували единствено за себе си, да не би да изгубят властта и свързаните с нея печалби, ако римляните дойдат да потушат бунта, който може да причини новопоявилият се Месия. Те са съгласни да пожертват дори такава съкровена мечта на израилския народ като Месия, царя и възстановителя на Давидовото царство, за да запазят някакво подобие на еврейска автономия и своето властово положение.