„Аз съм вратата“. Тук Господ вече говори за Себе Си като врата изобщо (той не прибавя: „на овците“). Следователно под „спасяващи се“, „влизащи“ и свободно „излизащи“ на добра паша тук трябва да разбираме не пастирите, а овцете. Това са духовните овце – вярващите в Христос, които Той въвежда в безопасното жилище, Църквата, и на които свободно позволява да ходят по пътищата на живота, за да намерят за себе си онова, което им е по-полезно. Някои от съвременните коментатори виждат в този стих предобраз на това, че всички следващи пастири на духовните овце трябва да получават именно от Христос своите пълномощия. Но такова обяснение изглежда изкуствено.