„Когото Отец освети и прати в света“. Защо юдеите толкова се дразнели от Христос? Иисус Христос е осветен, т. е. избран за Своето високо служение и пратен в света от Самия Отец. Как би могъл да се осъществи този избор, който се е състоял във вечността (срв. Еф. 1:4), ако Самият Избран не е съществувал като Личност преди своето избиране? Не е ли ясно, че Христос, като съществувал от вечност и от вечност приел тази мисия, е Същество вечно? А вечността е била за юдеите първото свойство на Божието битие и понякога те назовавали кратко Бога Вечен. Следователно Христос посочва тук Своето вечно съществуване, по силата на което Той има право да нарича Себе Си Бог в собствения смисъл на тази дума, а не в онзи, в който Свещеното Писание нарича някои хора „богове“. Следователно Той не е богохулник, а говори чистата истина.
Затова не са прави някои съвременни коментатори (като например, Бейшлаг), които виждат в това място пример, че Христос уж считал Себе Си за Син Божи само в нравствено или преносно значение. Ако Христос бе искал да каже с тези думи нещо подобно, то, първо, Той би казал, първо, че Неговата природа не е еднаква с природата на Отца (св. Йоан Златоуст), и второ, юдеите не биха се опълчили против Него заради такова обяснение.