Словото, в което Христос говори за Себе Си като за добрия пастир, започва с притча, в която се изобразява разликата между пастира, чиято собственост са овцете, и наемника, който пренебрегва повереното му стадо (стихове 1 – 6). Това слово Господа е обяснено по-нататък, когато Той говори за Своето положение в Царството Божие: Иисус Христос е вратата, водеща към овцете (стихове 7 – 10), и, от друга страна, е добрият пастир (стихове 11 – 18). По повод това слово сред юдеите започнала разпра: те недоумявали кой е Христос (стихове 19 – 21)?