„един етиоптянин“. Човекът, когото Филип срещнал по пътя, е описан от дееписателя по три начина: „етиопец” “евнух“ и „благородник на царицата“. Първият начин означава не само местоживеенето му, но и неговата националност. Той не е бил роден юдеин, който е живял в Етиопия, а етиопец по рождение. Фактът, че е пътувал до Йерусалим за поклонение и че е чел книгата на Исаия (вероятно в превод на Седемдесетте), показва, че е бил прозелит, а ако е да бил скопец (а според Мойсеевия закон те не са могли да бъдат приемани в обществото на Яхве), вероятно е бил „прозелит на портата“, а не „прозелит на истината“, т.е. от втора, а не от първа степен.
„скопец“. На Изток е евнух е бил пазител на царските хареми и понякога е бил удостояван с най-високите държавни длъжности, както виждаме в този случай.
„Кандакия, етиопска царица“. Етиопия е държава на юг от Египет, където сега се намират Нубия и Абисиния, чийто политически и търговски център е бил Мерое. Тази страна е била управлявана обикновено от жени, които всички са се наричали „Кандакия“, точно както египетските царе са се наричали „фараони“. (Плиний, Естествена история, VI, 35).
„на поклонение“. Като прозелит от портата той имал достъп до храма и можел да принася жертви на истинския Бог, за когото очевидно бил научил от някого от евреите, живеещи в Етиопия. За доброто му религиозно отношение, което го правело достоен и достатъчно подготвен за вярата в Христос, свидетелства фактът, че дори по време на пътуването си той се занимавал с четене на Божието слово.