„Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове“. Изразът не означава, че Бог не обитава в сътворени от човека храмове (какъвто е Соломоновият храм), а само, че Той не е ограничен в никакъв храм или храмове и тези храмове не са изключителното място за Неговото обитаване, с което Той да е изключително обвързан чрез Своето присъствие и откровения.
„Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове“.
Това се потвърждава и чрез цитирането (почти буквално по превода на Седемдесетте) на съответните думи на пророк Исайя (Ис. 66:1 – 2). Като Създател на небето и земята, Господ няма нужда от делата на човешки ръце за Своя покой и обитаване. С това пророческо изказване Стефан разчупва заблудата на остарелия юдаизъм, сякаш храмът в Йерусалим е необходимото и единствено място за истинско почитане на Бога, и подобно на Спасителя (Йоан 4:21, 23) се опитва да издигне слушателите си до истинското разбиране за почитане на Бога в дух и истина. Това всъщност е краят на защитната част от речта на Стефан.