След като опровергава обвиненията, че богохулства срещу Мойсей, Стефан преминава към другото обвинение срещу него, а именно, че богохулства „срещу това свято място“, т.е. срещу Йерусалимския храм (Деян. 6:13 – 14), като и в двата случая намира оправдание в пророческото слово (Деян. 7:42 – 43 и Деян. 7:49 – 50).
Външната връзка на казаното е следната: евреите допуснали да носят със себе си скинията на Молох по времето, когато еврейският народ е имал истинската скиния на свидетелството, построена по образеца, показан от самия Бог на Мойсей на планината. Това утежнява вината им и в същото време намалява силата на обвинението към Стефан, защото тази скиния, както и храмът, който я наследил, имали само временно значение – по силата на историческите закони за нейното съществуване.
„скиния на свидетелството“. В гръцкия оригинал: Ἡ σκηνὴ τοῦ μαρτυρίου. Буквално: сянката на свидетелството. С други думи, скинията, в която Бог преди всичко свидетелства за Себе Си, разкрива Себе Си като истински Бог – скинията на Божиите откровения (срв. Числ. 7:89; Изх. 25:8, 22).
„скиния на свидетелството“.
„по образец, какъвто бе видял“ (Изх. 25:9, 40; описание на скинията в Изх. 25 – 37). По този начин се подчертава светостта на тази скиния, за разлика от скинията на Молох.
„по образец, какъвто бе видял“