Чудното освобождаване на апостолите от тъмницата било безспорно ясно; толкова по-удивително било, че синедрионът премълчава това обстоятелство и обвинява апостолите в една формалност, която няма никакво значение в общия ред на събитията. Такива са истинските формалисти и лицемери, твърде познати ни от Евангелието и от страшните изобличения на Господ („слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате“, Мат.23:24).
„да не поучавате в това име“. Какво дребнаво презрение към самото име на Иисус: избягват, дори и да го назоват, доказвайки обаче с това, че „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго” (1 Кор. 12:3).
„да не поучавате в това име“.
„искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек“, т.е. Божественото наказание за невинното ѝ проливане. Самите те някога извикаха: „кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни!” (Мат. 27:25), а сега искат да обвинят апостолите за всичко. В каква горчива ирония над самите себе си се оплитат убийците на Господ! И колко неумолимо разкрива истинските им мисли мъдрата Божия правда!
„искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек“,