За да обясни значението и силата на Иисусовото име, апостолът цитира едно изречение от псалм, което самият Господ веднъж отнася към Себе Си пред юдейските началници (Пс. 117:22; вж. Мат. 21:42).
Според смисъла на това изречение Месията се явява основният крайъгълен камък, който строителите на сградата са пренебрегнали. Разпнатият Христос е именно този Камък, който те, строителите, ръководителите на религиозно-нравствения живот на народа, пренебрегнали при устройването на теократичния живот на народа, но – въпреки всичко – този Камък, по волята на Бога, все пак станал глава и основа на новата сграда на Божието царство на земята.
Смело прилагайки този смисъл към съвременните началници на народа, разпънали Иисус, апостолът завършва речта си с величественото изповядване на Иисус като истинския Месия, чието име – и само това име – съдържа в силата си спасението на целия свят – не само временното (като изцелението на болните), но – което е по-важно – вечното и всеобщото (спасението от греховете с всички техни последствия, включително и от самата смърт).