„времена за прохлаждане”, т.е. онова благоприятно време, за което е благовестил Господ още в синагогата в Назарет – царството на Месията, царството на благодатта с неговата правда, мир и радост в Светия Дух. Както времето на Стария Завет тук се предполага като живот в отчуждение от Бога, живот, изпълен с всякакви беди, страдания, борби; така и времето на Новия Завет тук се разглежда като истинска отмора и успокоение на душата в мир с Бога и в близко общение с Него, способно да изтрива и лекува всяка горчивина на страданията.
„времена за прохлаждане”,
„от лицето на Господа” – съдейки от казаното по-нататък, тук се разбира Бог Отец.
„от лицето на Господа”
„Той да прати“ – това се отнася до Второто славно пришествие на Господ Иисус в края на света, като смисълът на израза е същият като по-горе „Бог Го възкреси“ и т. н.
„Той да прати“