„Тия, които говорят, не са ли всички галилейци?“, т.е., първо, от известната част на Палестина, където говорят на това наречие, и, второ  –  от такава именно част, която не се славела с просвета. Едното и другото, с което свързвали галилейците, засилвало величието на чудото и изумлението на неговите свидетели.

„Тия, които говорят, не са ли всички галилейци?“,