„Езици, като че огнени“. Както шумът бил без вятър, така и езиците били без огън, само приличали на огнени. „Прекрасно казва: като че огнени, като че вятър, за да не си помислиш ти нещо чувствено за Духа (Теофил, свети Йоан Златоуст).
Шумът бил знак за потвърждение за слуха, че Светият Дух е слязъл, а езиците – за зрението. И едното, и другото възвисило апостолите и ги подготвило за величието на събитието и неговото въздействие върху душата, която всъщност била главният обект на чудото на обещаното кръщение с Дух Свети и с огън.
„Езици, които се разделяха“ – διαμεριζόμεναι γλῶσσαι – по-точно: „разделени езици“. Впечатлението от момента на слизането на Свети Дух очевидно било, че от някакъв невидим, но близък източник внезапно се надигнал шум, който изпълнил къщата, и изведнъж започнали да се отделят като че огнени езици, които се разделили между всички присъстващи – така че се усещал един и същ общ източник на всички тях.
Шумът от небето също така бил знак за могъществото на силата на Свети Дух, предадена на апостолите („сила отгоре“, вж. Лука 24:49), а езиците – пламенността на проповедта, която трябвало да служи като единствено оръжие за покоряването на света в подножието на Христовия кръст. В същото време езиците са били точно обозначение на промяната, която се извършила в душите на апостолите, изразила се в неочаквано почувстваната от тях способност да говорят на други езици.