„До деня, когато се възнесе“. За възнесението на Господ в Евангелието от Лука се споменава съвсем кратко (Лука 24:50 – 53). Това събитие било краят на евангелската история и началото на апостолската. Затова свети Лука и предпочита да разкаже по-подробно за това събитие в Деянията.
Възнесението се предшества от заповедта-завещание на Господ към апостолите: „като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите“. На гръцки език „εντειλάμενος τοις αποστόλοις διά Πνεύματος άγίου“; в славянския превод: „заповедав апостолам Духом Святым“. Тук се разбира или Неговото „обещание“ да изпрати на апостолите Светия Дух, със заповед да чакат изпълнението на това обещание в Йерусалим (Лука 24:49), или Неговата заповед към тях – да бъдат свидетели и да проповядват „в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим“ (Лука 24:47 – 48).
Това обещание или заповед и повеля на Господа се дава, по израза на дееписателя „чрез Духа Светаго“. „Така е казано, – тълкува блажени Теофилакт, – не защото Синът е имал нужда от Духа, но защото там, където твори Синът, съдейства и съприсъства Духът, като единосъщен“. Този Свети Дух, Който по благоволението на Отца изпълнил и Неговия Син по човечество „не по мярка“ изобилно (Лука 4:1, Лука 4:14, Лука 4:18; Иоан 3:34), е обещан и на апостолите, като начало обединяващо Отца, Сина и изкупеното от Него човечество.
„които бе избрал“ е указание на изключителността на властта и правата на апостолите, за разлика от останалите вярващи. Доказателство за тази изключителност е и това, че само на тези Свои избраници Господ и „представи Себе Си жив“ след Своето страдание, за да могат те да бъдат убедени и нелъжовни свидетели и проповедници за Него на целия свят.