С недоумение и почуда апостолите трябвало да вперят своя взор в небето, където току-що се скрил Господ. Това недоумение, близко до вцепеняване, разрешават ангелите с кротък и ласкав като че ли упрек: „какво стоите и гледате?“ Време е да се обърнат от безцелното вече съзерцаване на въздушните висоти към обикновената реалност, където ги очаква пълният с кипяща активност живот на апостолското призвание.
„Ще дойде по същия начин“. Тук се разбира, очевидно, второто славно Пришествие на Господа, за което Самият Той казал на учениците (Мат. 25:31), и което ще стане в същото прославено Негово тяло и също на небесните облаци (Мат. 24:30).