От този стих започват наставленията на апостола към онази част от Църквата, която е чужда на безредиците, осъждани във 2 Сол. 3:6–12, но която би могла да попадне под лошото влияние на „безчинните“.

„Не падайте духом, като вършите добро“ – μὴ ἐγκακήσητε (Textus Receptus: ἐκκακήσητε) καλοποιοῦντες. Ἐγκακέω, от κακός, тук носи смисъла на „проявявам малодушие, обезсърчавам се“. Καλοποιέω означава по-скоро „постъпвам благородно“, отколкото „правя добро на другите“. Следователно мисълта на стиха е: не унивайте и не проявявайте малодушие в благородния начин на живот, който сте възприели.