Апостолът се моли Господ, тоест Иисус Христос, да насочи сърцата им „към любов Божия и търпение Христово“. Божията любов тук не е само обективен атрибут на Божеството, но и ръководен принцип на нашето сърце. „Търпение Христово“ – τοῦ Χριστοῦ, с определителен член, което подчертава връзката на търпението, за което става дума, не просто със земните страдания на Спасителя, а именно с тези страдания като неизбежен дял на страдащия Отрок Господен (Milligan, op. cit., p. 112).